Повърхностно (подово, таванно, стенно) отопление Системата Radopress на Pipelife
Защо все повече у нас се говори за повърхностно отопление? Защо в съвременните обществени и жилищни сгради и модерните „пасивни” къщи то измества радиаторното? Защо е предпочитан начин за отопление(и охлаждане) с по-ниски енергийни разходи, особено важни в днешно време, когато цената на енергията непрекъснато расте? Защо създава по-добри комфортни условия и хигиеничност?
Повърхностното отопление е познато на човека още от древността под различни форми - например римляните са прекарвали дима на запален огън в приземния етаж през стените на горните етажи и така са получили ефективна за времето си форма на стенно отопление. Подобни схеми е имало и като се загрява пода на помещението. Общото при тях, а и при съвременното повърхностно отопление е, че то се осъществява чрез лъчист топлообмен между загрятата повърхност със сравнително голяма площ и останалите повърхости и обитатели на помещението. Същественото тук е, че температурата на загрятата повърхност е доста по-ниска в сравнение с тази на един радиатор или печка, но в следствие по-голямата площ се постига същия ефект и то с много предимства както ще разберем по надолу.
Принципната разлика е в начина на топлообмен. При класическо отопление с радиатор със средна температура около 50-80˚С и температура на околния въздух 20˚С се получава достатъчна температурна разлика така, че да се получи поток на загрятия въздух, който се издига нагоре, обикаля помещението охлаждайки се, пада надолу и циркулирайки повтаря същия процес. Това е така наречения конвективен топлообмен – между твърда повърхност и флуид (въздух или течност).
Основно предимството тук е, че ни е необходима относително малка отоплителна площ, която дори изкуствено се увеличава чрез оребряването на радиаторните сегменти. Но силният въздушен поток съдейства за запрашаване, тъй като непрекъснато има пренос на въздух от ниската към по-високата част на помещението. Друг недостатък е събирането на затопления въздух с температура по-висока от необходимата в горната част на стаята – зона, в която на практика почти нямаме нужда от отопление. Следствие на това е и изсушаването на въздуха, поради високата му температура, но основен недостатък е по-голямата консумация на енергия, защото топлия въздух в горната част създава и по-големи топлинни загуби при преминаване през външните стени. Заради тази консумация конвективното (радиаторно) отопление е почти неприложимо за помещения с по-голяма височина – зали, салони, фоайета, цехове, складове и др.
При повърхностното отопление, било то подово, таванно или стенно, принципът на топлообмен е лъчист – всяко нагрято тяло излъчва инфрачервени лъчи към околните тела, като чрез лъчите директно се загряват телата. Тук не се затопля първо въздуха и той от своя страна да затопля телата или хората в помещението. Разбира се като вторичен ефект постепенно се подгрява и той чрез конвекция, но тази съставка е относително малка и затова този вид отопление се нарича лъчисто. При конвективното (радиаторно) отопление пък също има лъчист топлообмен, но заради малката площ на нагрятата повърхност лъчистата съставка е и малка част от пълния топлообмен – там преобладава конвективната.
Предимствата на лъчистото (повърхностно) отопление са по-равномерно разпределение на температурното поле по височина(не се получават зони с излишно висока температура на въздуха в горната част), следователно по-малка консумация на топлинна енергия; необходимата температура на въздуха за комфортно усещане е по-ниска от тази при конвективен топлообмен, защото пък тук околните предмети (под, стени, таван) са с по-висока температура. Това е важно, тъй като температурата, която усеща човек е приблизително средно аритметична между температурата на въздуха и температурата на околните стени:
Тусещ = (Твъзд + Тстен)/2
В редица страни повърхностното отопление се ползва и като стенно или таванно в комбинация с охлаждане през лятото. Това дава голяма възможност да се повиши отоплителната повърхност – стените и таванът дават възможности за това. Освен това при таванно или стенно отопление в повечето случаи не се ползва топлоизолация под тръбите, което силно намалява себестойността му.
Съществено предимство на повърхностното отопление е, че то е нискотемпературно, т.е. водата в него почти не превишава 45˚С. Това дава големи възможности като източник на топлина да се ползват кондензни котли, където максимално се използва техните по-високи КПД или модерните напоследък термопомпи(с изключително ниска енергийна консумация). Така още може да се намали разхода на енергия.
Основни характеристики на повърхностното отопление Radopress
- по-малка консумация на топлинна енергия
- по-добро комфортно усещане
- висока степен на хигиеничност на отопляваната зона – ниска запрашаемост и лесно почистване
- може да ползва по-нискотемпературни източници, Т<50˚С
- по-прецизно управление
- по-високr първоначална инвестиция (това не важи за стенното отпление)
И в заключение на гореспоменатите характеристики - нека да обърнем повторно внимание на хигиеничността на повърхностното отопление – тук отоплителното тяло е самия под или стена; тук няма събиране на прах и микроорганизми в ребрата на радиатора, конвектора или филтрите на климатика и в последствие те да се разнасят от въздушния поток в цялото помещение. Тази черта на повърхностното отопление го изключва като евентуален причинител на дискомфорт и алергични реакции в човешкия организъм.