Как да различим добрата от лошата тръба?

Многослойни тръби за инсталации в сгради за топла и студена вода

Често в практиката възникват следните въпроси: как да се разбере каква е работната температура (освен максимално допустимата) на една тръба; от какъв материал да е (примерно PE-X или PE-RT); дали да е с алуминиева вложка или без; дали тръбата може да се ползва за битов водопровод или само за отопление, или и двете.

Многослойните тръби за отопление и водопровод, използвани в България и Европейския съюз трябва да отговарят на изискванията на стандарт БДС EN ISO 21003 -1,2 : 2008. Той дава отговор на горните въпроси и в него са заложени основните изисквания  и задължителна маркировка върху тръбите за:

• материала, от който е направена тръбата
• производителя и стандарта, т.е. EN ISO 21003
• клас на тръбата: той показва предназначението и – за отопление и/или/ водопровод 
• за какъв температурен режим е тръбата, така че животът и да е минимум според заложения в стандарта (50 години)

• диаметри, налягане и др

Общоприетото мнение е, че всички пластмасови тръби с бял цвят и алуминиев слой отвътре са предназначени за  всички видове отоплителни инсталации, още повече че на почти всички пише Т мах = 95˚С. Това съвсем не е така. Според по-горе дадените изисквания за задължителна маркировка клиентът да може лесно да се ориентира за предназначението им. В случая тази максимална температура от 95˚С означава, че тръбата може да бъде краткосрочно подложена  на нея, но колко точно да е това време е различно за всеки клас тръба. За целта стандартът определя следните класове тръби:

• Клас 1 – за водопровод топла и студена вода до 60˚С
• Клас 2 – за водопровод топла и студена вода до 70˚С
• Клас 4 – за подово отопление или нискотемпературно радиаторно отопление
• Клас 5 – за високотемпературно радиаторно отопление

За всеки клас има посочени различни температури на водата и съответно времето, за което те може да бъдат приложени в рамките на експлоатационния  живот от 50 години. Така се дава точен отговор на въпроса за каква температура е тръбата. Те са показани в приложената от стандарта таблица:

Т max – максимално допустима температура на водата за съответния срок;
Т mal – температура, при която започва разрушаване на материала 100 часа след прилагането и.


От тук се вижда, че граничната температура от 95˚С, която е написана върху почти всички тръби, срещани на пазара (и особено ако нямат даден клас) е всъщност температурата на разрушаване и е изключително опасно да се достига. Стандартът дори няма изискване да се пише на тръбата каквато и да е температура, защото класът определя това.

Друг въпрос, който може да се зададе е защо голяма част от тези тръби не са маркирани с класа на тръбата и стандарта EN ISO 21003, по който трябва да бъде произведена. Отговорът е, че при тях не са проведени изпитания за експлоатационен живот и нищо не гарантира колко време ще издържи такава тръба. Също и нищо не гарантира степента на омрежване на полиетилена (при Р-ЕХ), а това именно има значение за температуроустойчивостта. Тя може да издържи една проба на инсталацията, но какво ще стане след 1, 2 или 5 години никой не знае. Освен това от нормативна гледна точка такива тръби не могат да бъдат използвани при изграждането на отоплителни или водопроводни инсталации.  

Липсата на означения за клас и стандарт  върху тръбата е знак за внимание от страна на инсталатора и техническия надзор и предупреждение за неизползването им! Маркировката, особено при реномиран производител е достатъчна гаранция за качеството на тръбата, тъй като всякакви злоупотреби от страна на производител се откриват и контролират лесно.

На част от тръбите се цитира италиански, немски, френски др. стандарти, които може да отговарят по качество, но неизясненото им приложение ако нямат даден клас не дава гаранция за точното им използване и живот. Честа практика е търговци да внасят известни марки тръби с клас 1 на приложение, а  да ги продават за високотемпературно отопление, затова трябва да се следи маркировката.

    Това е особено важно  при високотемпературни инсталации с радиатори или конвектори, защото обикновено проектантът залага мощността на отоплителните тела според данните на производителя им. А те почти винаги са при средна разлика между Т радиатор и Т помещ , ∆Т=60˚С.

Т.е. при средна температура Т радиатор = 80˚С това означава, че входната температура в радиатора е 85-90˚С, което трябва да се има предвид ( Обикновено у нас строителят слага минимален брой глидери на радиаторите и при много ниски външни температури тези стойности нерядко се достигат).


Друг въпрос, който възниква е какъв да е материала, от който е направена тръбата. Обикновено това е омрежен полиетилен РЕ-Х или неомрежен PE-RT. Това са формули на полиетилен с повишена термична устойчивост. Стандартът EN ISO 21003 позволява използването и на РВ (полибутилен), РVС-С (специален поливинилхлорид) и РР (полипропилен) за многослойни тръби, но все още те намират много малко приложение в България.

    Когато знаем класа на тръбата и тя е от надежден производител, материалът няма съществено значение за качеството, но това са редки случаи. Практиката е показала, че най-добри показатели като материал има омрежения полиетилен РЕ-Х, особено при високотемпературни инсталации. У нас вече се използва и неомрежен  полиетилен PE-RT, който в сравнение с РЕ-Х е за по-ниски температури(главно за подово или нискотемпературно радиаторно отпление), но поради по-ниската си себестойност навлезе на пазара. Напоследък се появи нов тип неомрежен  полиетилен с означение PE-RT II, който се доближава почти напълно по качества до РЕ-Х и вече се използва в инсталациите.

Изискване на стандарта е задължително да се отбелязва в означенията на върху тръбата вида на омрежването (ако е РЕ-Х) т.е. PE-Xa, PE-Xb, PE-Xc или PE-Xd. Това е гаранция, че омрежването е пълно по дебелината на стената и е в съответсвие с технологията. Така и контролът е лесен.Съответно за PE-RT означението трябва да е PE-RT ¬І или PE-RT ІІ.
    Важно е да се знае, че стандартът не допуска използването на обикновения полиетилен РЕ или РЕHD (също и PEMD) като материал за инсталации, в които има топла вода. Така че ако срещнете тръба от вида PEHD-Al-PEHD (PE-Al-PE) или PERT-Al-PEHD  - обикновено на тях няма стандарт и клас – това означава, че това е продукт, категорично неотговарящ на изискванията за водопроводни(топла вода) или отоплителни инсталации!

Необходимо е да се знае, че когата ползваме многослойни тръби за битов водопровод освен класа на приложение те трябва да имат и сертификат за хигиенна оценка, тъй като при производството им се ползват токсични химикали, а не всеки производител промива тръбите!  Това е актуално, защото в много страни от Европа водопроводните    инсталации се изпълняват от РЕ-Х или PE-RT тръби (със или без алуминиев слой) поради бързината на монтаж и сигурността на системата следствие по-малкия брой фитинги в сравнение с обикновено ползваната полипропиленова система.

    Няма категорично становище за това, дали е по-добре да се ползва тръба с междинен алуминиев слой или без такъв. Тръбата с алуминиев слой, примерно PE-X/Al/PE-X  има по-ниски линейни разширения, също така и запазва формата си при огъване, което е много удобно при работа. Алуминиевият слой е и преграда срещу кислородната дифузия в системата(при тръбите без алуминиев слой се използва специален слой EVOH за кислородна бариера). Съответно тези тръби имат по-висока цена от тези без алуминиев слой.

Становище на проектанта или монтажника (ако няма проект) е да избере типа на тръбата, най-вече според вида на трасето и последващите линейни разширения, евентуално и според удобството при работа и цената. Наблюдава се, че в различните европейски страни има нещо като традиция да се ползва повече или по-малко и единия и другия вид. В България разпространена е главно тръбата с алуминиев слой, но при използване на много добри системи за укрепване от производителите с традиция и опит няма проблем да се използват и тръби без алуминиев слой – особено при подово, стенно или таванно отопление(и охлаждане също).

В резюме най-важните характеристики на тръбата, по които клиента(инсталатор, проектант, инвеститор) да направи своя избор са:

• Задължително пълно означение на материала и стандарта(EN ISO 21003), по който е произведена тръбата със което се гарантира, че е спазена технологията за термичноустойчивост. За омрежен полиетилен не е достатъчно само РЕ-Х, а примерно трябва да е PE-Xa или PE-Xb

• Клас на тръбата – дали е за отопление и/или/ водопровод и най-важното класът определя за какъв температурен режим е тръбата, така че животът и да е минимум според заложения в стандарта (50 години). Стандартът няма изискване да се пише на тръбата каквато и да е температура, защото класът определя това. Така че не се доверявайте на масовото използвано означение „Тмах = 95˚С”.

• Да се внимава за тръби от вида PEHD-Al-PEHD (PE-Al-PE) или PERT-Al-PEHD, тъй като стандартът не позволява използването на РЕ (PEHD) като материал за топла вода.

• При избор между  РЕ-Х или PE-RT тръби да се има предвид, че  принципно PE-RT е материал за по-нискотемпературни инсталации(освен ако не е PE-RT ІІ).

Има и физически признаци на една тръба, по които човек( с практически опит) може да направи някои заключения: например тръбата с добър, достатъчно дебел алуминиев слой се огъва по-трудно и запазва новата си форма, докато тези с намален почти възвръщат първоначалния вид; също при рязане с ножица първите много малко променят напречното си сечение, докато с тънък слой се сплескват. Друг признак е начина на захващане на алуминиевия слой: челно лазерно заварен – алуминият е с еднаква дебелина по цялото сечение, и с припокриване - алуминиевите слоеве се застъпват, при което в тази зона алуминият е с по-голяма дебелина и това може да доведе до по-лошо уплътнение с фитинга.